Всеки от нас се е чувствал ядосан, самокритичен или разглезен, това са нашите емоционални състояния. Режимите в схема терапията са когнитивни състояния, най-често под влиянието на активирани схеми. Те могат да се разглеждат като вградени стратегии за справяне с вътрешния и външния свят, но също така обхващат и по-широк спектър от преживявания, включително вярвания, поведение и модели на реакция.
Режимите в схема терапията могат да бъдат неадаптивни, тоест вредни, и полезни – адаптивни. Също така може да се класифицират и в няколко основни групи:
- Детски режими
- Дисфункционални режими
- Родителски дисфункционални режими
- Режимът на здравия възрастен
Детски режими
Детските режими в схема терапията представляват състояния на ума, в които индивидът преживява емоции и мисли, характерни за незадоволените нужди или травмите от детството. Те включват уязвими, гневни, импулсивни и щастливи детски състояния, като всеки от тях отразява различни начини, по които детето е реагирало на средата си. Разпознаването на тези режими е ключово за осъзнаването на емоционалните нужди. Тези режими не винаги са дисфункционални, те са част от личността и отразяват емоционални нужни, които не са били удовлетворени в детството.
Режимът на уязвимото дете
В този режим се изпитват силни емоции на тъга, страх и самота, защото базовите човешки потребности като сигурност, любов и приемане не са били удовлетворени. Най-често човек има нездрави вярвания, човек често си мисли, че не е достатъчно добър или, че другите ще го отхвърлят.
Режимът на ядосаното дете
Когато сме в това състояние, най-често изпитваме гняв и сме раздразнени, защото емоционални нужди като признание и любов не са били удовлетворени. Чувстваме се неразбрани и манипулирани, често след ситуации които напомнят на детски травми, като несправедливост, отхвърляне или пренебрегване.
Режимът на импулсивното дете
Импулсивното дете или недисциплинираното дете е режим, който се е развил от липса на дисциплина или неправилно поставени граници в детството. В този режим се отразява желанието за незабавно удовлетворение и се активира най-често при ситуации на стрес или скука, като следва рисково поведение, неспособност за самоконтрол, прекъсване при разговор с другите, избухване.
Режимът на щастливото дете
Когато сме доволни, щастливи и автентични, ние сме в този режим, като тук се отразяват моментите когато нашите нужди са задоволени. Този режим, в комбинация с режима на здравия възрастен, е основна цел на терапията, като се търси баланс, за да не се стига до крайности, защото често има динамика и взаимодействие между детските режими.
Дисфункционални режими
Дисфункционалните режими представляват стратегии за справяне, които човек развива, за да се предпази от болката на активираните схеми. Те обаче често са неадаптивни и пречат на здравословното функциониране. Човек с активирана схема на изоставяне може да премине в режима на уязвимото дете, когато партньорът му не отговори веднага на съобщение. За да се справи с тези чувства, може да активира режима на дистанциране и да се изолира, или да активира режим на свръхкомпенсация и да прояви прекомерна ревност.
Режим „предаване“
Режимът на предаване е механизъм, чрез който човек подсъзнателно засилва собствените си дезадаптивни схеми, без да ги поставя под въпрос. Това води до самоизпълняващи се пророчества, тъй като поведението на индивида не само поддържа схемите, но и ги валидира отново и отново в реалния свят.
Режим „емоционално дистанциране“
Този режим е отново механизъм, при който се блокират или потискат емоционалните преживявания, ние се изолираме емоционално и създаваме бариера срещу интимност и дълбоки чувства. Този механизъм често се активира в отговор на травматични преживявания и служи за защита от повторно емоционално нараняване.
Режим „свръхкомпенсация“
Тук ние се борим срещу нашите дълбоки страхове и уязвимости, като действаме в пълна противоположност на схемите си. Вместо да приемем емоционалната болка, ние прекомерно се доказваме, доминираме или търсим признание, за да избегнем чувството за малоценност, изоставеност или емоционална липса. Проявява се когато действаме перфекционистично и прекалено контролираме себе си и другите.
Родителски дисфункционални режими
В повечето случаи тези режими се разглеждат като дисфункционални, защото често пренебрегват емоционалните нужди, засилват самокритиката и потискат здравословния детски режим.
Режимът на изискващия родител
Режимът на изискващия родител е ситуация, в която единият родител в нас ни контролира или ограничава контактите на другия родител с детето. Често се използват манипулации и емоционален натиск, което затруднява отношенията между детето и родителя, който не живее с него. Това може да доведе до емоционална дистанция, объркване и вътрешен конфликт у детето, което се чувства принудено да заеме страна.
Режимът на критикуващия родител
Ние всички познаваме режима „Критикуващ родител“ от схема терапията – това е онзи вътрешен глас, който постоянно ни казва какво правим грешно и как трябва да се държим. Когато този режим е умерен, той ни помага да спазваме правила и да се развиваме, но ако е прекалено силен, може да ни накара да се чувстваме недостатъчно добри и несигурни. В такива моменти чуваме мисли като „трябваше да се справиш по-добре“ или „другите са по-способни от теб“, но е важно да знаем, че този режим невинаги има право. Можем да се научим да разпознаваме кога този режим е твърде суров и да го балансираме с по-подкрепящи мисли към себе си, точно както бихме направили за добър приятел.
Режимът на здравия възрастен
Този режим в схема терапията има за цел да развие способността за рационално мислене и самоконтрол, като помага на човека да анализира ситуациите обективно и да взема балансирани решения. Той е ключов за по-доброто управление на емоциите и за развиването на конструктивни подходи при решаване на проблеми. Здравият възрастен действа като медиатор между различните части на личността, балансирайки режими като критичния родител и уязвимото дете. Крайната цел е изграждането на по-силна автономност, където човек може самостоятелно да се грижи за себе си и да поема отговорност за своите действия.